Сърдечно-съдовите заболявания

Сърдечно-съдови заболявания

Исхемична болест на сърцето

(ИБС или коронарна артериална болест)

Коронарната артериална болест е увреждане на миокарда, причинено от нарушен кръвен поток през коронарните артерии. Увреждането на коронарните артерии е органично (необратимо) и функционално (преходно). Основната причина за органично увреждане на коронарните артерии е стенозиращата атеросклероза. Фактори на функционално увреждане са спазма на коронарните артерии, преходна агрегация на тромбоцити и вътресъдова тромбоза.

Понятието „исхемична болест на сърцето“ включва остри преходни и хронични патологични състояния. Крайната проява на коронарна болест на сърцето е инфаркт на миокарда..

Клинична картина

Усещане за парене зад гръдната кост, под лопатката, в гръбначния стълб, в горната част на корема болка в гърдите, под лопатката, в гръбначния стълб, в горната част на корема чувство на тежест в гърдите („положено“, „сякаш бе поставена бетонна плоча“) усещане за прекъсване в работата на сърцето чувство на потъващо сърце.

Лечение

За лечение на исхемична болест на сърцето се извършва:

Немедикаментозна терапия. Той включва мерки за коригиране на храненето и начина на живот. На пациентите е показано ограничение на активността. Това се дължи на факта, че по време на физическо натоварване миокардното търсене на кръв винаги се увеличава. Ако тази нужда не е удовлетворена, възникват прояви на патология. Диетата при исхемична болест на сърцето включва ограничаване на солта и водата. Също така помага за намаляване на стреса върху сърдечния мускул. За да се предотврати прогресирането на атеросклерозата, се предписва диета с ниско съдържание на мазнини. Ограничени или напълно изключени продукти са животински мазнини, пържени и пушени храни, както и „бързи“ въглехидрати.

Медикаментозна терапия. Включва назначаването на бета-андроноблокери, антитромбоцитни средства и лекарства за понижаване на холестерола. При липса на противопоказания, пациентите приемат и диуретици, нитрати и антиаритмии.

Интервенционална терапия включва коронарография с извършване на PTCA и поставяне стент.

При наличие на индикации и липса на ефект от горепосочените методи се извършват операции. Присаждането на коронарен артериален байпас е популярна интервенция. Тази операция ви позволява да възстановите кръвоснабдяването в исхемичната област. Интервенциите се извършват с помощта на изкуствено кръвоснабдяване или на биещо сърце.

Профилактика на исхемична болест

Болестта е доста опасна, затова трябва да се извършва своевременна профилактика. Превантивните мерки включват понижаване на кръвното налягане, намаляване на нивата на холестерола в кръвта, отказване от тютюнопушенето, намаляване на рисковете от психо-емоционален стрес, редовна умерена физическа активност и поддържане на оптимално тегло

Артериална хипертония

Високото артериално налягане е много често и широко разпространено заболяване. В зависимост от причините, които го предизвикват, покаченото артерално налягане се разделя на хипертонична болест и симптоматична (вторична) хипертония.
Хипертоничната болест (първична, есенциална хипертония) представлява самостоятелно заболяване. Вторичната (симптоматична) хипертония е последица от други заболявания (бъбречни, ендокринни, сърдечно-съдови и други).
Измерването на артериалното налягане сутрин след събуждане, на гладно и след спонтанно уриниране дава стойностите на основното (базално) артериално налягане. По стандарта на Световната здравна организация стойностите на нормалното кръвно налягане са 135-140/85-90 мм живачен стълб.
Хипертоничната болест се среща по-често у лица занимаващи се с умствен труд, съпроводен от нервно-психическо пренапрежение. У жени нерядко болестта възниква по време и след климакса. За развитие на хипертонична болест от значение са наследствени фактори. Като предразполагащи фактори се приемат тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, както и наднорменото тегло.
Честотата на болестта е по-висока у мъжете (в съотношение 2,6:1 спрямо жените). През последните години се наблюдава нарастване на честотата на заболяването всред по-млади възрастови групи лица (между 25 – 40 години).

Клинична картина

В началния стадий липсват оплаквания. Хипертонията се открива случайно при изследване по друг повод или при профилактичен преглед. Единственият признак е наличие на повишено артериално налягане над приетите нормални стойности. Тези стойности са отначало колебливо повишени, по-високи вечер или при нервно-психично напрежение. Постепенно повишените стойности на артериалното налягане трайно се задържат.

Ранните оплаквания са главоболие, нарушен сън, шум в ушите, сърцебиене, лесна умствена и физическа умора. Главоболието е по-изразено сутрин след сън и вечер след работа. То обикновено е локализирано в челната и тилната област и има „стягащ“ характер. В по-късните стадии на болестта оплакванията придобиват постоянен характер, а стойностите на артериалното налягане се стабилизират в граници 150-180/95-110 мм живачен стълб.

В хода на болестта често настъпват хипертонични кризи, с бързо и рязко покачване на артериалното налягане до и над 190/115 мм живачен стълб и засилване на главоболието. Кризата е с различна продължителност – от 1-2 часа до 3-4 дни и се съпътства от силно главоболие, нерядко гадене и повръщане, световъртеж, намалени зрение и слух, сърцебиене, треперене и др.

Понякога се наблюдават епилептиформени гърчове с временна загуба на съзнанието, слуха, зрението. Гърчовете се дължат на преходен мозъчен оток. В хода на по-тежка хипертонична криза може да настъпят усложнения – мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт. В по-късните стадии на болестта се увреждат жизнено важни органи. Развива се т.н. хипертонично сърце с хипертрофия и склерозни изменения главно на лявата камера и сърдечните съдове, с развитие на лявокамерна недостатъчност. Развива се бъбречна склероза с бъбречна недостатъчност.

В мозъка настъпва т.н. хипертонична енцефалопатия с недоимачно кръвооросяване и мозъчен инсулт. В очните дъна се появяват кръвоизливи и се уврежда зрението. Сърдечният инфаркт и мозъчният инсулт са много по-чести у болните от хипертонична болест в сравнение с лицата с нормално артериално налягане (в съотношение приблизително 6:1).

Лечението е консервативно. Обикновено болните без оплаквания не са склонни към лекарствено лечение. Целта на лечението е трайно да се понижи артериалното налягане до достигане нормални или близки до нормалните стойности (до и под 140/90 мм живачен стълб). Назначава се подходящ диетичен режим, с ограничаване на готварската сол и мазнините.
Препоръчва се щадящ рационален ритъм на работа, осигуряване на 8-часов нощен сън, закалителни процедури, физически натоварвания под контрол, избягване на силни емоции и нервно-психично пренапрежение. Забранява се тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол.
Лекарственото лечение включва прилагане на редица медикаменти, които понижават артериалното налягане до нормални или близко до нормалните граници. Всички тези антихипертензивни медикаменти се приемат само при лекарско предписание и постоянен контрол върху артериалното налягане. Освен това се назначават диуретици, сънотворни, нервно-успокоителни и други препарати.
В хода на лечението cе изясняват най-подходящите антихипертензивни лекарства. Медикаментозното лечение е продължително и трудно, като дозировката трябва постоянно да се коригира и приспособява с оглед на развитието на болестта. Понастоящем съществува голям избор на ефективни медикаменти, повлияващи повишеното артериално налягане.

Профилактиката на артериалната хипертония се състои в поддържане на здравословен диетичен, хигиенен и професионален режим, избягване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, упражняване на полезен спорт, включително туризъм, отстраняване на състояния, водещи до емоционален стрес. Целесъобразно и разумно е поддържането на подходящо поднормено телесно тегло и наблюдение върху стойностите на артериалното налягане.

Запази час онлайн през платформата SUPERDOC.BG от тук

или на телефон: 032 950019

Запази час онлайн през платформата SUPERDOC.BG от тук

или на телефон: 032 950019