Всички знаем колко полезна може да бъде акупунктурата при дискова херния, травми или заболявания в опорно-двигателната система. Също така знаем, че трябва да се прилага само от специалист, защото той разполага с комплексен набор от знания за тялото и как точно да разположи иглите, за да се постигне максимално висок ефект и по-бързо справяне с проблема. Как обаче се е появила акупунктурата и как е стигнала до днес, когато вече е позната в цял свят? Нека да ви разкажем малко повече.

Зараждане на акупунктурата

Обикновено се смята, че акупунктурата произхожда от Китай, като за първи път се споменава в документи, датиращи от няколкостотин години преди началото на Новата ера. Заострени камъни и кости, датиращи от около 6000 г. пр.н.е., са интерпретирани като инструменти за акупунктурно лечение. Естествено, има и теории, че те са били използвани като хирургически инструменти за вземане на кръв или разнасяне на абсцеси.

Документите, открити в гробницата Ма-Ван-Дуи в Китай, запечатана през 198 г. пр.н.е., не съдържат споменаване на акупунктурата като такава, но пък споменават система от меридиани по тялото, макар и много различна от модела, който е приет по-късно. Спекулациите са свързани със знаците по татуировките, наблюдавани върху така наречения „леден човек“, който е починал около 3300 г. пр.н.е. и чието тяло е било открито при разтопяването на алпийски ледник. Тези татуировки показват форма на стимулиращо лечение, подобно на акупунктурата. Интересното е, че то се е развило независимо от Китай.

Първият документ, в който недвусмислено е описана организирана система за диагностика и лечение, която е призната за акупунктура, е „Класика на вътрешната медицина“ на Жълтия император, датираща от около 100 г. пр. Н.е. Информацията е представена под формата на въпроси от страна на императора и отговори от неговия министър Чи-По.

Текстът представлява компилация от предавани през вековете традиции, представени от гледна точка на преобладаващата даоистка философия, и все още се цитира в подкрепа на определени терапевтични техники. Концепциите за каналите (меридиани или канали), по които тече Ци (жизнената енергия или жизнената сила), са много популярни по това време, въпреки че точните анатомични места на акупунктурните точки се определят по-късно.

Акупунктурата продължава да се развива и модифицира в текстове през следващите векове и постепенно се превръща в една от стандартните терапии, използвани в Китай, наред с билките, масажа, диетата и топлината. Появяват се много различни езотерични теории за диагностика и лечение, понякога дори противоречащи си взаимно. Вероятно това е следствие от конкуриращи се школи, които се опитват да установят своята изключителност и влияние. Бронзови статуетки от XV в. показват акупунктурните точки, които се използват днес, и са били използвани за целите на преподаването и изпитването. По време на династията Мин (1368-1644 г.) е публикуван „Великият сборник по акупунктура и моксибустия“, който е в основата на съвременната акупунктура.

В него има ясни описания на пълния набор от 365 точки, които представляват отвори на каналите, през които могат да се вкарват игли, за да се модифицира потокът на енергията Ци. Трябва да се отбележи, че знанията за здравето и болестите в Китай се развиват единствено от наблюдението на живи обекти, тъй като дисекциите са забранени и предметът анатомия не съществува.