Интересът към акупунктурата намалява от XVII в. нататък, тъй като тя започва да се смята за суеверна и ирационална. През 1822 г. с указ на императора тя е изключена от Императорския медицински институт. Въпреки това знанията и уменията са се запазили сред академичните среди, както и в ежедневната употреба при селските лечители.

С все по-широкото приемане на западната медицина в Китай в началото на ХХ в., окончателното отхвърляне на акупунктурата настъпва през 1929 г., когато тя е забранена, заедно с други форми на традиционна медицина. След установяването на комунистическото правителство през 1949 г. традиционните форми на медицината, включително акупунктурата, са възстановени, заради националистически подбуди, но също така и като единственото практическо средство за осигуряване на дори основните нива на здраве и грижа за огромното население.

Председателят Мао е цитиран да казва по отношение на традиционната медицина: „Нека хиляди цветя да разцъфнат“. Разнопосочните направления на теорията и практиката на акупунктурата са обединени в консенсус, известен като традиционна китайска медицина, която включва и билколечението.

Акупунктурата и западната медицина

През 50-те години на ХХ век в цял Китай са създадени изследователски институти по акупунктура и лечението става достъпно в отделения в болниците от западен тип. През същия период по-научно обяснение на акупунктурата търси професор Хан в Пекин, който предприема новаторски изследвания върху освобождаването на невротрансмитери от акупунктурата, по-специално опиоидни пептиди.

Разпространението на акупунктурата в други страни става по различно време и по различни пътища. През VI в. Корея и Япония прибавят китайската акупунктура и билките в своите медицински системи. И двете страни запазват тези терапии, паралелно със западната медицина. Акупунктурата пристига във Виетнам, когато се отварят търговските пътища между осми и десети век.

Акупунктурата в Европа

На Запад Франция възприема акупунктурата доста по-рано от другите страни. Йезуитските мисионери за първи път донасят сведения за нея през XVI в. и практиката е възприета от френските лекари изключително бързо. Днешната френска акупунктура е силно повлияна от дипломата Сулие дю Моран, който прекарва много години в Китай и от 1939 г. нататък публикува редица трудове за тази практика.

Първото медицинско описание на акупунктурата от европейски лекар е направено от Тен Рийн през 1680 г., който е работил за Източноиндийската компания и е станал свидетел на практикуването на акупунктура в Япония. След това, през първата половина на XIX в., се наблюдава бурен интерес както в Америка, така и във Великобритания. В научната литература се появяват редица публикации. Към средата на века, акупунктурата изпада в немилост и интересът към нея замира, въпреки че за кратко е възкресена в едно от изданията на учебника на Ослер, в което той описва драматичен успех при лечението на болки в гърба с щипки за шапка. Интересно е, че този коментар е заличен от следващите издания.

През 1971 г. на член на пресслужбата на САЩ е направена акупунктура по време на възстановяването му от спешна апендектомия в Китай, който той посещава в рамките на подготовката на посещението на президента Никсън. Той описва преживяването си в New York Times и впоследствие екипи от американски лекари правят опознавателни обиколки в Китай, за да оценят акупунктурата, по-специално използването ѝ за хирургическа аналгезия.

Въпреки първоначалното въодушевление от операциите, на които са станали свидетели, акупунктурата се оказва напълно ненадеждна като аналгетик в хирургията на Запад. Тя достигна сегашното си ниво в САЩ, когато консенсусна конференция на NIH съобщава, че има положителни доказателства за нейната ефективност при ограничен брой състояния.

Традиционните теории за акупунктурата са оспорени на Запад, най-вече от Ман в Обединеното кралство и Улет в САЩ. Древните концепции за протичането на Ци в меридианите са изместени в съзнанието на много практикуващи от неврологичен модел, основан на доказателства, че акупунктурните игли стимулират нервните окончания и променят мозъчната функция, особено вътрешните механизми за потискане на болката.

Първото изследване на акупунктурата с ядрено-магнитен резонанс е знаково. Оказва се, че съществува значителното сходство между тригерните точки с техните специфични модели на препращане на усещането за болка и местата на традиционните акупунктурни точки със свързаните с тях меридиани.

Съществуват множество предполагаеми механизми на действие на акупунктурата, но малко валидни данни за това кои от тях са от значение за клиничната практика. През последното десетилетие на ХХ век систематичните прегледи предоставиха по-надеждни доказателства за стойността на акупунктурата при лечение на гадене (от различни причини), зъбобол, болки в гърба или пък главоболие.