По случай 20 октомври – Световния ден за борба с остеопорозата – разговаряме с д-р Томислав Лазаревски – част от екипа на МЦ “Д-р Людмил Димитров” вече 5 години. За митовете, превенцията и съвременните начини да запазим здравината на костите – четете в следващите редове.
– Здравейте, д-р Лазаревски! Като специалист в МЦ “Д-р Людмил Димитров”, ежедневно се срещате с десетки пациенти. Нека започнем от основите – как бихте обяснили на достъпен език какво представлява остеопорозата и защо я наричат “тихият крадец на здраве”?
Остеопорозата е заболяване, при което костта постепенно губи своята плътност, структура и здравина и става по-крехка. Наричаме я “тихият крадец”, защото този процес може да продължава години без болка и без ясно изразени симптоми.
Често първата истинска проява е вече настъпила фрактура – на китката, прешлените или шийката на бедрената кост. Като ортопед-травматолог, виждам именно последствията от този процес. Затова за мен най-важната дума е профилактика. Не трябва да чакаме костта да се счупи, за да започнем да се грижим за нея. Костното здраве се изгражда и поддържа през целия живот.
– А кога реално започва този процес? На каква възраст най-често започва загубата на костна маса и кои са първите алармиращи симптоми?
За здравето на костите трябва да мислим много преди да се появи остеопорозата. Максималната костна маса се изгражда през детството и младостта и обикновено достига своя връх около третото десетилетие от живота. След това постепенно започва естествена загуба на костна маса, която се ускорява с напредването на възрастта.
Това означава, че инвестицията в здрави кости започва, докато сме млади – чрез движение, спорт, качествено хранене и достатъчен прием на необходимите хранителни вещества.
Проблемът е, че ранни алармиращи симптоми често липсват. Намаляване на ръста, прегърбване, внезапни болки в гърба или фрактура след минимална травма вече са сигнали, които не бива да се подценяват.
Ако човек получи фрактура след падане от собствен ръст, не трябва да се питаме само как е паднал. Трябва да се запитаме и защо костта се е счупила толкова лесно.
– Знаем, че жените са по-засегнати. Каква роля играе менопаузата в този процес и защо хормоналните промени се оказват толкова важни?
Менопаузата е един от ключовите моменти за костното здраве при жената. Естрогените имат важна защитна роля за костната тъкан, а с намаляването им костното разграждане се ускорява. Затова според мен профилактиката не трябва да започва години след менопаузата. Още в периода около нея жената трябва да обърне по-сериозно внимание на начина си на живот, физическата активност, силовите упражнения, храненето и индивидуалните рискови фактори. При наличие на риск вече идва ролята на лекаря – оценка на костната плътност, необходимите изследвания и индивидуален план.
Важно е да кажем и друго – остеопорозата не е само женско заболяване. Мъжете също губят костна маса с възрастта и също могат да развият остеопороза и тежки фрактури.
– Като цяло, кои са основните рискови фактори за развитие на заболяването? Кои наши ежедневни вредни навици най-много влошават костната плътност?
Има фактори, които не можем да променим – възрастта, наследствеността, ранната менопауза, определени заболявания или наличие на предишни фрактури. Но има много фактори, върху които можем да влияем.
Един от големите проблеми на съвременния човек е обездвижването. Работим седнали, движим се малко, прекарваме недостатъчно време навън и с годините губим не само костна, но и мускулна маса. Тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, небалансираното хранене, прекалено ниското телесно тегло, недостатъчният прием на белтъчини и калций също увеличават риска. Определени медикаменти и заболявания могат допълнително да ускорят костната загуба. Класически пример е продължителното лечение с кортикостероиди.
Костното здраве не се определя от едно действие или една таблетка. То е резултат от начина, по който живеем години наред.
– А кои са основните и най-ефективни мерки за превенция, които можем да предприемем още в по-млада възраст, за да изградим здрави кости?
За мен това е един от най-важните въпроси. Идеята е да изградим максимално добра костна маса в младостта и след това да направим всичко възможно да я запазим.
На първо място поставям движението. И не говоря само за ходене. Силовите упражнения са изключително важни. Работата на мускулатурата създава механичен стимул върху костта и подпомага нейното ремоделиране и здравина.
Следват качественото хранене, достатъчният прием на белтъчини, калций и необходимите витамини и минерали, нормалното телесно тегло, времето на открито, отказът от тютюнопушене и разумното отношение към алкохола. Но има и още нещо – силният човек пада по-трудно. Добрата мускулатура, балансът и координацията са огромна част от профилактиката на фрактурите.
За мен формулата е проста: здрави кости, здрави мускули и движение.
– Разбира се, много неща зависят и от това как се храним. Кои храни трябва задължително да присъстват в менюто?
Няма една чудодейна храна за здрави кости. Има пълноценно и балансирано хранене.
Трябва да имаме достатъчен прием на качествен белтък, защото костта не е просто калций. Тя има органична структура, в която колагенът играе много важна роля. Белтъчините са важни едновременно за костната и за мускулната маса.
Млякото и млечните продукти са добър източник на калций. В менюто трябва да присъстват риба, яйца, месо, бобови храни, зеленчуци, плодове и ядки.
Витамин C също има значение за нормалното образуване на колаген.
Но не бих се фиксирал върху един продукт. Организмът работи като система. Разнообразното хранене, движението и добрият начин на живот са много по-важни от преследването на една “суперхрана”.
– Тук няма как да не ви попитаме каква е ролята на витамин D за усвояването на калция. Нужно ли е той да се пие като добавка целогодишно?
Витамин D има важна роля за усвояването на калция, костния метаболизъм и нормалната функция на мускулатурата. Но не бих казал, че всеки човек трябва автоматично да приема витамин D целогодишно и в една и съща доза. Това е прекалено опростен подход.
Има значение възрастта, начинът на живот, храненето, излагането на слънце, придружаващите заболявания и дали човекът има конкретен риск или вече диагностицирано костно заболяване. При наличие на медицинска индикация суплементацията има своето място и трябва да бъде съобразена с конкретния пациент.
Витамин D е важен, но не е магическо решение. Здравето не се изгражда от една капсула.
– А необходимо ли е приемът на витамин D да се комбинира с други хранителни добавки? Какво най-често препоръчвате на пациентите?
Костта не се нуждае само от един витамин. За нормалния костен метаболизъм са необходими достатъчно белтъчини, калций, витамин D и редица други витамини и микроелементи.
Витамин K има своята роля в костния метаболизъм, витамин C участва в нормалното образуване на колаген, а калцият е основен минерален компонент на костта. Но това не означава, че всеки трябва да приема една и съща комбинация от добавки.
При един пациент може да има доказан дефицит на витамин D, при друг – недостатъчен прием на калций с храната, при трети – проблемът да е обездвижването или загубата на мускулна маса.
Затова аз съм привърженик на целенасочената суплементация – когато има причина и когато знаем какво искаме да постигнем. Хранителните добавки могат да бъдат ценен помощник, но не са заместител на движението, правилното хранене и медицинското лечение, когато то е необходимо.
– Да предположим, че диагнозата вече е поставена. Какви съвременни възможности за неоперативно лечение познава медицината?
Днес разполагаме с много добри възможности за лечение на остеопорозата. Диагнозата не означава, че фрактурата е неизбежна. Имаме медикаменти, които намаляват прекомерното разграждане на костта, като бисфосфонатите и денозумаб, както и терапии, които стимулират образуването на нова кост при пациенти с висок и много висок фрактурен риск. Но няма един медикамент, който да е правилният избор за всички.
Терапията зависи от възрастта, костната плътност, наличието на предишни фрактури, индивидуалния фрактурен риск, придружаващите заболявания и предходното лечение. Успоредно с това трябва да се погрижим за храненето, мускулатурата, физическата активност, риска от падане и необходимия прием на калций и витамин D.
Аз не лекувам просто една стойност от остеодензитометрията. Лекувам човек и целта ми е да намаля реалния му риск от фрактура и да запазя неговата подвижност и самостоятелност.
И лечението трябва да има план. Някои медикаменти, например денозумаб, не трябва просто да бъдат прекъсвани без последваща терапевтична стратегия, защото това може отново да увеличи фрактурния риск.
– В МЦ “Д-р Людмил Димитров” се прилага лечение с лазерна терапия, текар терапия, PRP терапия (плазмотерапия), кинезитерапия. Какви са предимствата на тези методи?
Това са различни неоперативни методи и всеки има своето място при правилно подбран пациент.
Лазерната и текар терапията могат да бъдат използвани като част от физиотерапевтичния подход при определени болкови и мускулно-скелетни състояния. PRP терапията има приложение при конкретни сухожилни, мускулни и ставни проблеми, а кинезитерапията е изключително важна за възстановяването на движението, мускулната сила, баланса и функцията.
Предимството на подобен комплексен подход е, че не гледаме само една структура или един симптом. Целта е пациентът да се движи по-добре, да възстанови функцията си и да се върне към активен начин на живот.
Тук обаче трябва да сме точни – тези терапии не са специфично медикаментозно лечение на самата остеопороза. При доказана остеопороза и висок фрактурен риск е необходимо съответното лечение на заболяването.
Това, което можем да направим с неоперативните методи, е да работим върху целия пациент – болката, движението, мускулатурата, баланса и възстановяването. А именно добрата функция и добрата мускулна сила са важна част от намаляването на риска от падания и последващи фрактури.
– И за финал, д-р Лазаревски, какво е Вашето послание към нашите читатели по случай Световния ден за борба с остеопорозата?
Моето послание е просто – не приемайте здравето за даденост и не чакайте да се появи проблемът, за да започнете да се грижите за себе си.
За костите трябва да мислим много преди първата фрактура. Движението, силната мускулатура, качественото хранене, достатъчният прием на необходимите витамини и минерали и профилактиката не са нещо, което трябва да започнем едва в напреднала възраст. Това трябва да бъде начин на живот.
Когато има дефицит – коригираме го. Когато има риск – оценяваме го. Когато вече има заболяване – лекуваме го навреме.
Една остеопорозна фрактура не е просто счупена кост. Особено при възрастния човек тя може да означава операция, продължително възстановяване, загуба на подвижност и дори загуба на самостоятелност.
За мен здравето означава човек да може да се движи, да бъде активен, независим и да живее пълноценно възможно най-дълго.
Затова не чакайте тялото да ви принуди да се погрижите за него. Грижете се за здравето си днес, за да запазите свободата си утре.
За да не пропускате вие още полезна информация, ни последвайте в социалните мрежи и следете блога ни.
